Като на 17

Добро утро.

След двудневно реанимиране е време за нов пост.
Преди два дена,на 24ти Юли,моята скромна личност имаше рожден ден.Празничното настроение започна около пет дена по-рано,когато наминах към Пловдив(а Пловдив е хубав град,мноого хубав).Самата вечер на 24ти беше семейна + Рая.По ирония,Рая ми е по-близка от всичките членове на родата взети заедно.
Какво се промени оттогава?
-Разбрах,че майка ми продължава да не ме познава.
-Разбрах,че приятелят на майка ми ме познава по-добре от нея.
-Разбрах,че желанието на дядо ми да се събере за по бира с двама негови приятели на село е по-голямо от това да уважи денят ми поне за десет минути.
-Разбрах,че всички семейни илюзии са тлъсти епик фейлове(но това го разбрах преди близо 5-6 години)
-Надявам се,че вече ще ме вземат по-сериозно,когато наливам за нещо,защото понякога наистина мразя да казвам "Аз ти казах".
-Казват,че с израстването идват отговорности."Елате ми всичките",както казва Калин.Писна ми от упреците за безотговорност.
-Надявам се жегите да спрат.
-Надявам се бутилката със спрайт скоро да се разтопи(забравих я в камерата на хладилника вчера ),защото наистина много ми се пие.

Хайде със здраве.
Виолета