Tuesday, December 16, 2008
Квинтесенция на праха
Човекът-венец на всички живи твари или квинтесенция на праха.
Мнозина се питат,какво е човека.
Днес отново задаваме този въпрос,отговорът на който може да е навсякъде и всеки път различен.
Нека вземем начупено огледало.Неговите парченца отразяват различна част и под различен ъгъл това,което е пред него.
Когато човек застане пред оледалото,той може да погледне на себе си,като на кристал.
В първото парче на огледалото,той вижда себе си,като най-висшото същество сред бозайниците.Във второто вижда пак сееб си,но като равен с всички бозайници.Когато се завърта към неосветената част от стаята,в огледалото се отразява образ на човек,издялан от съдбата си.Той е трудещ се,но все пак човек.Обръщайки се към прозореца,където слънцето изкаря небето за последен път този ден,той е озарен от светлина.В огледалото го няма отруденият му и нездрав вид.Не.Там вече стои Император.На главата си има лавров венец,досущ като Цезар,за да може дори боговете да разберат,че е безсмъртен.Той разполага с всичките богатства на света.Лимитът за него е небето.Хората го обичат,той тях също.Все пак те са тези,които му пълнят хазната както с монети,така и с душите си.Те не го осъзнават,но той го разбира и това му харесва.Не изпитва съвестност към тези хора, а и защо да го прави..нали е богоравен.
Но слънцето изтля и човекът трябва да привикне с настъпващият мрак.Трудно е и неизбежно.Няма ги слънчевите снопове,няма го златният блясък.Само тъмнина и сребърен сърп,процеждащ се през прозореца.Мистичната светлина този път не огрява него.Тя е насочена към праха по пода.
Човекът е объркан.В жилите му нарастват злоба и омраза към този,посмял да му отнеме светлината.Въпросите без отговори се появяват един по един в съзнанието му.Заслужава ли си да живее,да бъде в тъмнината?Поглежда в огледалото,търсейки отговор.То е черно.Само едно от парченцата отразява лунният лъч,насочен към прашинките.Отново се обръща към себе си.Дали ако се превърне в прах,ако избере да не бъде,ще успее да си върне мига на величие?
Последен поглед към огледалото с непроменено отражение.Човекът решава да не бъде човек.Той иска своите бляскави моменти и ще ги получи.Защо му е да е човек в тъмнината,като може да е облян от сребро,макар и с цената на своето съществуване.Ще изживее своите мигове заедно с останалите като него,превърнали се в квинтесенция на праха.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
''In the end it doesn't even matter''
Наистина Човек е много сложно Божие творение. Някои смятат човека за венец на всички живи твари, за господар на ''Всичко'' и наистина сякаш всички същества се стремят за титлата ''Човек''.Сякаш цялата жива и нежива матеря са създадени за да обслужват Човека. За други пък Човекът е една грозна гъсеница, един паразит, едно неблагодарно и себично животно.
Аз не съм този, който ще каже коя гледна точка е вярна или грешна. Едно качество у Човека ме радва.
Човек е смъртен и поради това изпитва неистов глад за безсмъртие. Без да се уморява се труди за да постигне нещо, което ще надживее неговия кратък живот, било то да създаде едно семейство или цяла империя. Тази цел му дава стимул за живот, да остави отпечатъци след себе си. Но накрая нищо не е от значение. Това твърдение е прекалено силно казано, но питайте себе си: ''Какво е направил за мене Кир II Велики, Дарий, Александър Велики, Пир, Ханибал, Цезар, Атила, Юстиниан I, Наполеон, Хитлер и др. Тяхната кауза, заради която са живеели заслужаваше ли смъртта на толкова хора, скръбта на роднините на загиналите, на техните братя, сестри, съпруги, бащи и майки.'' Наистина тези и много други хора имат много полезни открития, но все пак повечето от тези открития са изцапани с кръвта на невинни хора. Сега ни е лесно и приятно да обсъждаме техните действия, но съвременниците им най-добре разбират тези думи: BELLA HORIDA BELLA.
Но човекът е „програмиран“ така. Просто някои хора са родени за да управляват другите. Имало е, има и ще има такива хора, които няма да подберат средствата, с които да постигнат целите си. По-важното е да разберем, че човек винаги остава Човек.
Хвала на Човека, това непостижимо божие творение, този господар на Вселената.
чак господар на вселената не е,по-скоро е успешен продукт на еволюцията(или може би не чак толкова успешен?).
Post a Comment