Мъгла

19.02.2010г.-Ден,не като всички други.

Ходейки по сумрачните утринни улици днес,всичко беше обвито в плътна мъгла.Въздуха беше тягостно нагнетен до степен,в която имаш чувството,че дори да щтракнеш със запалка,пламъка ще се стопи след секунда.
Същата студена,мъглява и нагнетена сутрин,като преди много години,когато гарваните изпяха своята грозна и зловеща песен до Софийско.
Вървиш,а вътрешностите те стягат досущ,като мъглата,слепила атомите във въздуха.И е ужасно пусто,липсват навалиците по улицата,по платната,дори автобусите са по-празни от обичайното.
Разпознаваш гадното предчувствие,там в стомаха ти,но все така не знаеш,какво търси то там.Предчувствие за празнина.
Защо позволихме да забравим?Къде отиде гордостта от миналото ни величие,с което се бием в гърдите при всеки удобен повод?Какво друго ни остава,след като сами сме си виновни,освен да потънем в мъглата на забравата и да чакаме гарваните да изпеят и нашата грозна песен,по-грозна от всяка друга.
Много сме жалки,не мислите ли?


ПП:Всеки който дръзне да каже "честит празник" в днешният ден заслушава да бъде изгорен.За съжаление имам ЧАК толкова тъпи съученици,макар и да мислех,че по-зле от това не може,но уви.Всеки ден все нови изненади ме посрещат.

Виолета