Прогноза

Набързо копипаста от e-vestnik ,надявам се,че поста споделя мнението на мнозина от вас.

Ричaрд Уотсън, който предрече кредитната криза, дава прогнозата си за 2010 година
Ричaрд Уотсън, който предрече кредитната криза, дава прогнозата си за 2010 година

6 Януари 2010

в. Таймс

Пени Уарк
Ричард Уотсън. Снимка: спийкърскорнър

Алчността ще си почива през новата година, тъй като обрулената от рецесията нация снижава очакванията си и се готви за по-малки коли, по-малки къщи и оценяване на всичко местно. Поне така твърди Ричард Уотсън, професионален съветник за тенденциите на бъдещето. 48-годишният британец, който живее в Сидни, погледна в бъдещето за “Таймс” преди година и предсказа съвсем точно, че 2008-а ще бъде доминирана от омразни банкери, презрение към високозаплатени главни изпълнителни директори и кампании в защита на местния бизнес.

Сега той вижда една мрачна 2010 г., в която самотата и депресията ще се превърнат в обсебващи теми. Уотсън твърди, че прогнозирането представлява тълкуване и осветляване на настоящето. Някои тенденции, казва той, остават, не на последно място това е инстинктът за самосъхранение, когато се чувстваме заплашени и екстремната ни реакция към това - възходът на дясната политика.

Но хвърляйки поглед към 2010 г., той вижда не само лоши новини - поне тук приветстваме вярването на Уотсън, че можем да очакваме вестниците, списанията, романите и да, хартията, да продължат да живеят като “бавни медии” - ключовата дума за 2010 г.

НЕПРЕКЪСНАТО ЧАСТИЧНО ОГЛУПЯВАНЕ

Когато непрекъснато гледате в екрана на мобилния си телефон или на компютъра, вниманието ви е толкова разпокъсано, че не можете да се концентрирате върху едно нещо. Това явление е известно като непрекъснато частично внимание. Следващият етап е, че ще започнете да забравяте неща, да изпускате важни парчета информация и да правите грешки и никога няма да стигнете до качествено мислене.

Това важи за работното ви място, където преглеждате тонове бързо нижеща се информация, под напрежение сте да реагирате навреме и действате прибързано. В личния си живот имате толкова много пароли в главата си, че забравяте номера на ПИН-а си и не можете да изтеглите пари, обаждате се на банката си и не можете да си спомните паролата.

Проучвания ще потвърдят, че вършенето на няколко задачи едновременно (multitasking) е мит, ще видим как се появяват изрази като “бавна медиа”, тъй като хората ще разберат, че ако четете от хартия, сте по-спокойни, разбирате по-голяма част от съдържанието, мислите и виждате цялата картина. Ето заради това хартията не е мъртва и заради това, макар че новините ще бъдат предимно разпространявани онлайн, сериозните коментари и анализи, и романите до голяма степен ще останат на хартия.

ЦИФРОВА ИЗОЛАЦИЯ

Една от ирониите на цифровизацията е, че колкото по-свързани сме, толкова повече се изолираме. Можем да получаваме незабавни новини и съобщения в социалните мрежи през целия ден, но не знаем имената на съседите си. “Туитър” е успешен, защото създава връзка и позволява на хората да вдигнат ръка и да декларират “Аз съществувам”. Иначе биха се чувствали несвързани и самотни.

Сменихме интимността с фамилиарност. Познаваме купища хора, но не ги познаваме добре, и познаваме малко хора, с които можем да обсъдим някой проблем. В Обединеното кралство 5,4 милиона души работят у дома си. Ето защо “Старбъкс” процъфтява - тези хора искат да отидат някъде. Дори в офисите хората не общуват помежду си, те по цял ден стоят вторачени в екраните. Обедната почивка изчезна, трапезарията изчезна, семейството, седящо заедно пред телевизора, изчезна. Самотата и депресията ще станат дори още по-наболели теми.

ГЛАД ЗА СПОДЕЛЕНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Работим сами, общуваме чрез имейли, клиентските услуги са онлайн, а пътуващите са привързани към индивидуални айподи. Човешките същества обаче по природа са социални създания. Те обичат да са в групи, харесва им чувството на сигурност, идващо от споделените преживявания. Оттук идва и популярността на семейните вечери, общите маси в ресторантите, литературните фестивали, музиката на живо и всички други събития, случващи се в огромни като хангари места, приютяващи над 10 000 души. Можете да гледате комедиен сериал на екран на стадион, знаете шегите, защото вече сте ги гледали по телевизията, но това, което задейства механизма, е, че 15 000 души се превиват от смях. Именно груповото изживяване е от значение.

БЯГСТВО КЪМ ФИЗИЧЕСКОТО

Ако виртуалната връзка никога не може да достигне физическия си еквивалент, това е отчасти защото асоциираме цифровото със скорост, наличност и следователно с понижена стойност, и отчасти защото обичаме да държим и докосваме реални неща. Когато човек живее в размирен и несигурен свят, той търси сигурността на нещо осезаемо. Не иска дялове в софтуерна компания, а иска злато. Да изтеглиш видео от интернет е лесно и ефективно, но е неодухотворено изживяване в сравнение с това да отидеш до добър магазин за видеофилми, да побъбриш с филмов маниак и да разглеждаш редици от илюстрирани заглавия.

Обществената библиотека, за която се опасявахме, че е на изчезване през последните години, е в своята стихия, защото представлява нещо много повече от книги. Това е тихо и сигурно обществено пространство, изживяване, което ни дава достъп до експертни мнения на непокварени от търговски интереси източници и което е едновременно етично и нескъпоструващо.

ДА ОЧАКВАШ ПО-МАЛКО

Сега, когато знаем, че ресурсите не са безкрайни и, поне на теория, преминахме от алчност към простота, от “аз” към “ние”, от лъскавост към умереност, започваме да мислим, че всеки трябва да получи парче от пая. Това означава, че свикналите с повече ще трябва да се задоволят с по-малко. Така че ще свикнем да имаме по-малки коли, по-малко коли, по-малки къщи и да ходим пеша повече. Ще изключваме лампите и електрическите уреди, когато се счупят ще се опитваме да ги поправим, ще минем и без някои неща. Ще имаме по-скромни очаквания, а ако не очакваме много има по-малка вероятност да се разочароваме. Твърде големият избор е объркващ, малкият избор е по-лесен и удобен. След казаното дотук, дали наистина можем да сме сигурни, че алчността е мъртва? Или просто си почива?

ПОДОЗРИТЕЛНО НЕПОТРЕБЛЕНИЕ

Преди две години хората се хвалеха колко много са платили за нещо: “Това е Харви Никълс, имаха само една бройка”. Сега ще заявявате екокредитивите си, като се хвалите колко малко сте платили за нещо: “Сдобих се с това от разпродажба/при размяна на дрехи/на благотворителен пазар/ направих си го сам(а)”.

Това е същото, като да се хвалите с покупката на скъп часовник - произлиза от нуждата да бъдете видени като по-добри от другите хора. Не става въпрос за това да живеете скромно и в тон с природата, а за това да натяквате пред другите колко добре го вършите. Звездите от шоубизнеса се сдобиват с “Тойота Приус” именно заради това - те искат да бъдат забелязани в своята екокола.

Но ако умереността и устойчивостта са афиширане на мода, то ние знаем също, че модата се променя и тези хора са вятърничави. Подтекстът тук е, че производителите ще осъзнаят, че могат да искат повече за по-малко.

ВЪЗРАСТНИ ОСТАНАЛИ БЕЗ НАДЗОР

Първоначално се смяташе, че децата, оставени без надзор, са изложени на опасност. Сега, когато всички се страхуваме от неизвестното, възрастните - предимно мъжете - ще бъдат смятани за хищници до доказване на противното. На тях не може да се има доверие и затова се нуждаят от надзор.

Миналото лято бях на открит басейн в Глостър с невръстните си синове. Един спасител ме помоли да се преместя по-далеч от тях на шезлонг в другия край на басейна. Там нямаше никакви деца. Защо трябваше да се преместя? Защото можело да съм педофил.

Това означава, че мъжете няма да могат да правят снимки на спортни дни или да влизат в училищни сгради, ако не са минали оценка на риска, който представляват. Това е сексистко и безумно. Какво да очакваме след това? Задължително видеонаблюдение вътре във всеки дом? Виждам как Джордж Оруел се обръща в гроба си с моята одобрена от правителството уебкамера.

МЕСТЕН ПАТРИОТИЗЪМ

Глобалната икономика вероятно ще се възстанови и ще станем свидетели на повишаваща се инфлация, по-високи лихви, по-високи цени на храните и по-високи цени на петрола - всичко ще струва повече. Инстинктът ще е да се защитим икономически, което ще значи да не зависим от други икономики и да защитим местните работни места. Но докато фокусирането върху местните общности насърчава чувство на принадлежност и гордост, това си има и гадна страна. Ако местното е добро, то, както би казала крайната десница, чуждото е лошо. Засилване на национализма ще означава, че екстремната десница е във възход с нейния открит расизъм и ксенофобия. Очаквайте гневни изблици по улиците.

РИСОРСИНГ

Преди десет или двайсет години компаниите съкратиха разходите си, като сключиха договори с предприемачи в развиващи се страни. Хората искаха евтини стоки и не се интересуваха как са направени те. Сега, когато има нарастващ интерес откъде идват стоките и какви са етичните и екологичните истории зад тях, има движение за връщането у дома на тези работни места. Така че имаме рисорсинг.

Хората се събудиха за схващането, че ниската цена може да е скъпоструваща, че не искаме стока, която е изкоренила цяла тропическа гора или е направена от експлоатирани работници. Искаме информацията, която виждаме на бутилка вино - къде е направено, кога, как и от кого. Ако производителите не ни кажат това, ще ги пуснем в Гугъл и ще разберем така или иначе. Идеалният вариант е, че ще искате стоки, произведени “на прага” ви, където имате повече контрол и където бихте искали да запазите работните места.

СТРАХОВА УМОРА

Писна ли ви да се тревожите и да се страхувате? Вероятно не сте само вие. Имахме толкова много апокалиптични предупреждения, не на последно място за края на капитализма и смъртта на милиони от свински грип, че хората се поизнервиха. В някой момент те или ще решат, че нещата са толкова зле, че не могат да станат по-лоши, или ще започнат да гледат цинично на паникьосването. И в двата случая ще си помислят: “Каквото и да се случи, нека идва, няма да се тревожа за това, което застрашава другите”.

Това означава, че хората ще се успокоят, което е здравословно. Точно както истерията около здравето и безопасността създаде преувеличена представа за предполагаемия риск, така не ни помага да се тревожим по-скоро за заплаха, отколкото за факт. Обратната страна е, че когато удари истинска криза, може да сме толкова решени да чакаме доказателство за нейното съществуване, че да я пренебрегнем, докато не стане твърде късно.

ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО СА НА ПЪТ ДА СИ ОТИДАТ

трапезарии

писане на ръка върху хартия

хартиени разпечатки на сметки и изявления

оптимизъм за бъдещето

индивидуална отговорност

интимност

смирение

концентрация

пенсиониране

неприкосновеност

бъдете оптимисти,дори мълдър показа,че е възможно
лека нощ

Виолета