История на едно лято

Доброютро!

За сефте и аз да пиша тук по това време.
Обещах да напиша как ми е минала ваканцията,след като всички проблеми отминат.Днес излязоха последните резултати от изпитите,ето ви разказа.

Започвам отпреди две години.
-Майка ми решава,че не и се живее повече в Плевен и се местим във Велико Търново(откъдето съм родом).
Сменям даскалото и от езикова отивам пак в езикова,същата паралелка-френски,английски и история.В началото на годината всичко тръгва ок,но само първият месец.След това всички започват да си показват номерата и се вижда една прекрасна картинка,в която даскалите прецакват учениците,които не им се кланят едва ли не,останалите ученици почти не се вясват на даскало,поради простата причина,че няма какво да научат там(разбирайте заради "кадърно" преподаване),а училището се води най-реномираното в областта.

Вторият срок минава още по-трагично.Накрая на годината виждам,че са ме оставили на два изпита-френски и математика.Единият при класната,другият при една украинка,на която цяла година не и разбрах какво ми говори.
Но нали съм оптимист,викам си няа проблеми,ше ги взема.Класната ми явно е била на друго мнение и къса цялата група,оп математика същото.

-Тук започват големите проблеми.
Цяло лято изкарах по уроци.Инсомнията ми беше взела връхна точка,като жегата и преумората допринасяха доста за това.Имаше моменти,в които не бях спала по два-три дена.Отделно заминаха една камара пари.
Обаждат ми се за изпитите,отивам и си викам,че след тая сериозна подготовка ще ги взема.Математиката го вземам с четворка,френският отново ни късат цялата група.Когато на другият ден отиваме да си видим изпитните работи,съобщават ни,че скъпата ни класна си е взела болничен до 15ти септември,а познайте в кой са изпитите.Наложи се дядо ми да звъни разни телефони,та издействаха изпита ми.Оказва се,че отново са ме скъсали за точка и половина.После да ми говорят,че не е заяждане.

-Това беше и момента,в който спря да ми пука.
Да повтарям и да не повтарям ми изглеждаше еднакво добра възможност,стига да не съм в езиковата.Взех си отпусното и с другото момиче(Цвета),което е от класа в езиковата и което има същата съдба като моята,тръгнахме към едно доста реномирано СОУ да влизаме с информатика,като бяхме говорили с директора предварително.Отиваме там по обяд на 14ти септември,поглежда ни той отпусните и казва Ооо ама вие ще повтаряте десети клас,а ние места нямаме.

пауза.

I've felt the hate rise up in me
Kneel down and clear the stone of leaves
I wander out where you can't see
Inside my shell, I wait and bleed

Тръгваме към последната ни възможност-Хуманитарната гимвназия,която е към университета.Нямаме и никакво време,тъй като е почти три следобед,а на другият ден е твърде късно.Там ни посрещтна прекрасна сграда,в която с влизането лошите чувства изчезнаха,но треперенето от нерви си остана.Директорката ни прие за по-малко от пет минути.

Започнахме си годината в 10клас.От първият ден направихме следните заключения:
-по-яки учители няма никъде.
-по-як клас трудно може да се намери
-сградата е фтв,гледката също(точно към крепостта Царевец)
След първата седмица установявам,че ходя с кеф на училище,като имайте впредвид,че принципно ненавиждам образователната система.

Тъкмо свикнахме с класа и се кефехме,че проблемите са в миналото и ни заявяват,че имаме право на трета сесия по френски,за да минем в следващият клас.С Цвета доста се чудехме дали да се явим изобщо,тъй като не искаме да се местим,а и ако трябва да преживеем цялата бюрокрация наново,то по-добре да скочим като бай Балдуин през кулата и в реката(тоест камъните,вече.).Но учителите ни успокоиха,като ни видяха умрелите физиономии,съответно отиваме на изпита,правим го за половин час и си излизаме.Казват ни,че сме го взели с 4ка и 5ца.
Нямаше как да не се ядосаме,тъй като можеше целият ужас това лято да ни бъде спестен.

Другото е,че от днес,понеделник,трябва да се местим в 11 клас,а както посочих по-горе - по-як клас от този в момента трудно може да се намери.

Ще я мъчим тая година,другата по-малко и след това Здравей университет.


Та това се случи през изминалото лято.
Надявам се,не съм ви отегчила много денят още в самото начало.

ПП:


Айде живи и здрави.
Виолета